История на мелницата в село Ореховица.


panaiot-lambiev2Панайот Ламбиев"Като се разчу из село,че ще прави по-голяма маслобойна,всички селяни почнаха да увещават бате да направи едно отделение и за мелница,макар само с един камък." ...Това нещо се възприе.

Годината е 1920 г.,мястото е село Ореховица а главните действащи лица са братята Коста,Панайот и Христо Ламбиеви. Ето това е началото на една дълга борба за насъщния,която продължава и до днес в качеството си на развиващ се бизнес.

Разказът продължава…

1921г. всичко бе готово. Йорданов ден беше, дойде едно момче от Плевен, приготви всичко и при първото завъртане моторчето запука. Едно след друго прикачихме Еврика, камък, бурат динамо докато най-сетне замириса на брашно. Имаше вече и майстор воденичар. Французкият камък даваше такова хубаво брашно, че произведения от него хляб имаше чудно приятен вкус. Заредиха се дни и нощи на непрестанна работа, от понеделник до късно в събота. В неделя се ковеше камъка. През лятото на 1923г.се предприе смяна на мотора, купихме  нов „Мориц Хиле” от 35 к.с. и прибавихме първият валц „Ганц”, който съвместно със стария камък мелеше житото. През есента на 1924г. бате Коста се среща в София с един чиновник, който го кани на лекция в Свободния университет. Това му дава идеята да замина да следвам и да отворим в София склад за брашно. Така първият склад за брашно става реалност на ул.Дондуков. Мелницата не смогваше да произвежда толкова брашно ,колкото се търсеше. Все по-ясно ставаше,че с тоя капацитет не бива да остава. Реши се да поставим втори валц и още по-мощен мотор. Към 1934г. прибегнахме към ремонт. Поставихме нов, последна дума на техниката чешки валц марка „Прокоп” и планзихтер. Докарахме  първият товарен автомобил модел „Интер”. Заредиха се щастливи и безоблачни дни, докато в края на 40-те години България тръгва по пътя на “изграждане на социализъм” от съветски тип.

IMGP4866IMGP4864IMGP4865

Традициите на следосвобожденска България са прекъснати. Идва така нареченото одържавяване и през 1947г., мелницата минава в ръцете на държавата. Държавата като добър стопанин поддържа обновява и разширява дейността на мелницата. Построява фуражен цех. Историята обаче не свършва тук. Идва така наречената реституция. През 1992г. връща имота на наследниците, а към настоящия момента те са  двамата братя Адриан и Димитър Ламбиеви, синове на Коста Ламбиев. По предприемчивият Адриан купува от брат си неговия дял и решава да възобнови делото на баща си и чичовците си,а именно да произвежда брашно. Наема хора и така около десетина години управлява производството. Един ден когато е на 65 годишна възраст Адриан Ламбиев гледа американски филм, в който главният герой е на неговата възраст и решава да се оттегли от бизнеса си и да се отдаде на старините си. Взима пример от него и обявява мелницата за продан. Купувачите не закъсняват. Идват с идеи за възобновяване,модернизиране и разширяване на производството. А именно „ЕВАМЕЛ”.
Началото е трудно, но не невъзможно с адекватната помощ от Боно Пенков (специалист в мелничарството и близък на ръководството). Извършват се много реконструкции и ремонт по сградата. Закупуват се нови съоръжения. Възстановяват се складовите помещения по новите изисквания за съхранение на брашна. Изгражда се химикоаналитична лаборатория. Закупува се зърно база за 1800 тона пшеница. Наемат се основно млади и мотивирани  хора с желание за работа. Изгражда се авто-парк необходим за производството и такъв за транспортиране на суровини и готова продукция. И така докато се случват всички тези неща минават още 10 години. Години на упорита работа и доказана реализация.

Днес „ЕВАМЕЛ”, представлявана от Даниела и Иво Петкови е пример за това, че запазвайки миналото, можем да градим настоящето в името на бъдещето.

imgp4781imgp4783imgp4789imgp4792imgp4791imgp4802imgp4805imgp4806imgp4813imgp4841Лабораторияimgp4845Лабораторияimgp4852imgp4860imgp4861

Използвана литература:

1.Спомени за рода Ламбиеви-1981г.
Автор: Панайот Ламбиев.
2.Краеведски летопис - Ореховица-древна, настояща и бъдеща.
Автор:Гергина Давидова.